За мъжката сила да бъдеш автентичен

Правото да бъдеш емоционален

Когато питаш актьор или музикант има ли право мъжът да показва слабост, отговорът е различен от очаквания. Защото за тези хора емоциите са част от тяхната професия. Те познават цялата палитра на човешките чувства - от ярост до нежност, от страх до любов. Научили са, че емоциите не са слабост.

"Естествено" – отговаря веднага Ненчо Балабанов. "Аз например много рядко плача, но ми се случва. Всеки има право и е редно понякога да покаже слабост. Има и много силни жени, които са забравили да показват чувственост и това стои много странно. За мъж е по-възприето, въпреки че не е добре за самия него."

Графа допълва от друг ъгъл: "Той трябва да е стабилен, да не се глези, но и да не е сухар. Няма лошо да бъде чувствителен. Свикнали сме да виждаме жените да плачат и това може да ни пробие, да ни разстопи, да промени решенията ни."

Башар Рахал казва нещо фундаментално: "Няма как да бъдеш силен винаги. И най-силните мъже имат своите моменти на емоционална слабост. И най-силните мъже могат да се разтреперят емоционално, когато срещнат момиче."

Венци Венц прави важно разграничение: "Това, че един мъж е емоционален, прави ли го слаб? Признавам си, аз съм изтъкан от емоции – необходим фундамент за амплоато ми като артист. Силата на мъжа, по мое скромно мнение, се изразява в това да има собствено мнение, да бъде 'разбиращ'. А това, че е емоционален и е владетел на тези емоции, го прави още по-могъщ."

Ивелина Чоева, съпругата на Сашо Кадиев, споделя от женска гледна точка: "Той има уникален талант да изразява широк спектър от чувства и страсти, което го прави изключително привлекателен за мен. Неговата емоционалност и способността му да се разкрива и да изразява слабостта си го правят истински и силен мъж в моите очи. Той не се страхува да покаже своите слабости и това го прави по-силен."

Бащинството – когато ролята става истинска

Когато разговорът стигне до бащинство, актьорите и музикантите свалят маските напълно. Защото тук няма втори дубъл.

"Преди всичко, Ненчо е баща" – започва да говори за себе си в трето лице актьорът, сякаш говори за своята най-важна роля. "Първото правило в педагогиката е личният пример. Не мога да кажа на децата 'не пушете' и след това да извадя една кутия с цигари. Това не работи. Старая се да им давам пример с всичко, което правя."

Графа споделя най-болезнената истина за бащинството: "Бащата винаги е пример на едно момче за това какъв мъж трябва да бъде. Аз мога да кажа, че имам такъв баща и се стремя да бъда като него. Непрекъснато се самобичувам и не съм достатъчно доволен от себе си."

И добавя нещо критично важно: "Детските години са много важни за развитието на личността и бащата там има също сериозна роля. Контактът е много силен и ако пропуснеш комуникацията, може да изгубиш връзката с децата си, при това доста рано."

Венци Венц описва бащинството с думи, които звучат като песен: "Децата са смисълът. Смисълът на цялата тази игра на болни човешки амбиции, борба за власт и материализъм и консуматорски угоди. Децата са дефиницията за съзидателност и градеж. Душата на цялата програма, заради която е създадена тази голяма и пъстра илюзия, в която ни държат физическите ни сетива."

Стресът, който не се вижда на сцената

Но как се справят тези мъже със стреса, когато не са на сцена?

"Спортът ми е голям отдушник" – споделя Ненчо Балабанов. "Тренирам всеки ден, редувам тенис и фитнес и понякога йога. Медитирам, подреждам си мислите, релаксирам и дишам. Усещането е уникално."

Венци Венц дава отговор, който звучи като мантра: "Опитвам се да скучая! Рядко ми се получава. Може би усмивките на децата ми са единственият антидот срещу най-убиващата невидима болест на 21 век."

Китодар споделя своя път: "Със смирение и с търпение. Аз съм тежък православен християнин. Вярвам, че ни е даден един шанс да изберем между доброто и злото. Когато вали дъжд, животните чакат да отмине. Стоят си и чакат да спре. Така и ние трябва да приемаме несгодите."

Башар Рахал признава нещо, което много мъже крият: "Много искам да убедя себе си, че съм станал дебелокож, но не е така. Понякога много малки неща са в състояние да ме разклатят."

Здравето – темата, която още е табу

"Табу е, докато хората са много млади" – казва Ненчо Балабанов. "След това започват да внимават и как се хранят, и какво правят. Смятам, че колкото повече узрява един мъж, толкова повече той осъзнава, че трябва да се грижи и за тялото, и за духа си."

Графа споделя личен пример: "Аз спрях да пуша цигари и причината бяха децата ми. Бях страстен пушач, но го направих, мислейки за здравето си. Сега не мога да повярвам, че някога съм пушил по четири кутии на ден. Сякаш е бил друг човек."

Венци Венц признава: "Амиии… ако кажа, че не е – ще излъжа. Признавам си, че ходенето при зъболекаря е най-големия ми филм на ужасите евър – евър! Между нас мъжете със сигурност е нещо, което малко се комуникира в темите на разговор, между ураганите в работната и личната вселена."

Китодар предлага алтернативна гледна точка: "Много ценя превантивната медицина и превантивното здравеопазване. Вярвам, че по-добре е да се поддържа добро здраве и да се предотвратява болестта, отколкото да се лекува с лекарства, когато вече сме болни."

Ивелина Чоева от своя страна вижда връзката между психическото и физическото здраве: "Психологическата помощ за мъжете е тясно свързана и с физическото им здраве. Можем да насърчим партньорите си, като им бъдем подкрепа за тях и ги информираме за важността на редовните прегледи."

Споделянето – силата, която освобождава

Може би най-важният урок, който тези мъже споделят, е за силата на споделянето.

"Под формата на хумор можеш да кажеш много неща без да обидиш другия" – казва Китодар. "Можеш да се надсмееш над пороците си, над себе си. Хубаво е да се смеем над себе си. През хумора моето общуване минава по-леко, защото така мога да споделя много неща."

Башар Рахал добавя: "Има моменти, в които и аз не искам да разговарям с никого. Но има и такива, в които съм отворен да го правя, защото понякога някои неща просто трябва да се кажат."

Венци Венц споделя важна мисъл: "Мъжете често дават подкрепа на приятелите си, но рядко са склонни да поискат помощ, когато самите те се сблъскват с проблеми. Старая се да споделям с най-близките си – това е смисълът на понятието 'близък' човек."

Ненчо Балабанов завършва с призив: "Опитвам се да се обграждам с енергията, която аз давам. Ако някой я е изгубил, се опитвам да го бутна обратно в тази посока – споделям му нещо от личния ми живот или работата и така, давайки пример със себе си, се опитвам да му помогна да реши каквито проблеми има."