Как можем да насърчим повече мъже да говорят откровено за своите преживявания и чувства, особено в трудни моменти? Можеш ли да ни дадеш пример от спорта?
Не е нужно да бъдат насърчавани. Всеки от нас има трудни моменти, с които трябва да се справя. Последните години има много примери на големи спортисти, които се бореха публично с коварни болести.
Някои, за радост, като рекордьорът по мачове с националния отбор по футбол - Стилиян Петров, успяха да ги преборят, докато други не успяха.
Италианската легенда Джанлука Виали демонстрира страха си пред целия свят, но не спря да се бори с рака, докато накрая не загуби битката, но през това време сбъдна една от мечтите си да стане европейски шампиони с Италия на “Уембли” през 2021 година, след като преди 29 години загуби финала за Шампионската лига от Христо Стоичков и Барселона на същия стадион. Легендарният сръбски футболист Синиша Михайлович с характера си на войник застана пред левкимията и се бори няколко години с нея, като през това време не спря да работи дори и от болницата, където прекара няколко месеца, преди да се върне на пейката. По-късно обаче и това не се оказа достатъчно и той също почина, но и той се превърна в пример за стотици хиляди хора по света, които се борят за живота си.
Най-великият боксьор на всички времена Мохамед Али 32 години живя, борейки се с болестта на Паркинсон.
Една от най-добрите тениски Мартина Навратилова имаше рак на гърдата и беше сред първите спортисти, които го обявиха публично.
Най-добрият реализатор в НБА Карим Абдул-Джабар пък се възстанови от рака… Примерите са наистина много и тези спортисти дават сила и кураж на милиони хора по света, които нямат тяхната популярност и успехи.
Как една публична фигура може да допринесе за разбиването на табутата около мъжкото здраве?
Като бъде себе си, най-вероятно. Хората трябва да разберат, че всеки един от тях е различен индивид и всеки трябва сам да прецени кое е най-добро за неговото здраве. Човешките същества искаме да сме здрави, щастливи и обичани, въпреки че не го показваме винаги. Това обаче искат всички вътре в себе си. Просто трябва да бъдем по-отровени и публичните фигури, ако дават такъв пример, най-вероятно ще помогне на останалите.
Мислиш ли, че спортните медии ще се променят в бъдеще, особено по отношение на темите свързани с общественото здраве? Като че ли до сега на спорта се гледа основно в “гладиаторския” контекст?
Мисля, че спортните медии все повече отразяват различни спортни инициативи, които не са за професионалисти. Поне в Sportal.bg се стараем да го правим според ресурсите ни. Винаги може и по-добре, разбира се. Не бих казал, че спортът се гледа основно в “гладиаторския” контекст, тъй като идеята на спорта е да се стремиш към победата, но не на всяка цена. Докато “гладиаторският” контекст ми звучи все едно, няма да има втори шанс. От години спортът е бизнес и колкото и да е тежка дадена загуба съвсем скоро може да имаш възможност да се опиташ да се изправиш. Това е предимството на спорта днес, че при победи или загуби веднага идва нов мач, нов турнир, ново сътезание, нова надпревара и т.н.
Като опитен журналист и редактор, какви са твоите наблюдения относно начина, по който мъжете в спорта изразяват своите емоции?
Спортистите са много популярни и техните действия се следят от всички, но колкото и да са силни, добри и със здрава психика, никой от тях не е от желязо и емоциите и чувствата са част от него. Колкото и да ги държат в себе си, идва момент, в който те излизат наяве. Феновете изискват от тях, но трябва да знаят, че няма професионален спортист на най-високо ниво, който да не иска да печели повече от всеки един фен. Вярно е, че феновете имат право да изискват, когато купуват билети, но истината е, че зад всеки един спортист стоят много, много труд и лишения, които се подценяват често от зрителите, а тези усилия са хвърлени с години, за да се стигне до успех. Но в спорта е така, винаги победител е само един състезател или един отбор. Именно тогава се виждат най-често емоциите на победителите, които плачат след всички лишения и усилия, докато разминалите се със златото или първото място плачат, че всички усилия не са били достатъчни, за да постигнат мечтата си.
Мъжете често са на първа линия да помогнат на приятелите си, но рядко са склонни да поискат помощ, когато самите те се сблъскват с проблеми? Ти така ли си?
Да, аз също винаги съм на разположение, ако мога да помогна на роднина или приятел. Поне се опитвам, но за съжаление си давам сметка, че в това забързано ежедневие, не винаги се получава. Аз определено съм човек, който не обича много да споделя негативни неща и имам идея в главата си, че няма нужда да се натоварват околните, които имат и без това много техни си проблеми, за да им разказвам и моите. Много рядко ми се е случвало да го правя, което дори ми носи критики от близките, които ми мислят доброто и биха искали да помогнат, но аз съм си такъв. Просто не обичам да искам или моля за помощ. Въпреки, че си давам сметка през последните години, че не е проява на слабост, ако го правиш, дори напротив.
Мъжки ли е светът на спорта? A самият живот “отборен спорт” ли е?
Професионалният спорт от много отдавна е за всички, но определено продължава да има клишета за дадена спортистка: “Много мъжки се представи”, което показва, че все още за мнозина светът на спорта се смята за мъжки. Не бих казал, че светът на спорта е мъжки в днешно време. Вероятно преди 30-40 години е бил много по-мъжки, но определено не и днес. Относно това дали животът е “отборен спорт”, бих казал категорично - да. Всеки човек се ражда сам, но после, както и да расте и да се развива индивидуално в каквото и да е сфера, той има нужда от подкрепа и от помощ, понякога повече, понякога по-малко, но никога не можеш да направиш всичко абсолютно сам или това, което умееш, почти винаги някой те е научил на него. Освен това, от раждането ти не си сам, тъй като имаш родителите си и сте в един отбор дори без да си даваш сметка. Основната ни цел на нас хората все пак е да създаваме поколения след нас. Това няма как да стане без втори индивид, а в спорта повече от един човек вече значи отбор, така е и в живота.
Можеш ли да споделиш някое лично предизвикателство, свързано със здравето, което си преодолял и как това те е променило?
Аз лично имах много тежък период по време на Covid 19. В края на октомври 2021 година влязох спешно в болница и прекарах 7-8 дни в интензивното вързан на системи с маска за кислород без да ставам от леглото. В този период беше най-тежката вълна у нас, когато за едно денонощие, коварна болест отне живота на над 310 човека. Аз бях в столична болница, когато някои от въпросните хора починаха там и буквално пред очите ми бяха изнесени. За 11 дни в болницата и преди това 11 дни на легло в дома ми бях загубил почти 18 килограма. Няма да забравя погледът на докторите, когато влязох в болницата със сатурация едва 77 и това, че доктор Ценка Георгиева, на която ще съм й благодарен винаги за помощта да се оправя, обяви първоначално, че няма какво да се направи, тъй като много късно съм стигнал до болницатата и само тялото ми, ако успее да се пребории, ще продължа да живея, но не е оптимист предвид състоянието ми. Общо взето първите три дни бяха критични и по-скоро бях се запътил някъде, където определено поне още 50-60 години не искам да ходя. Мисля си, че фактът, че нито за миг не си помислих, че може да напусна този свят, се оказа основното ми оръжие. Тук трябва да съм благодарен и на спортът, който толкова дълго ме е учил на дисциплина и търпение. Именно това беше ключът, за да запазя спокойствие и въпреки неприятната ситуация да изпълнявам изискванията на лекарите. Видях десетки мъже на всякаква възраст, които изпаднаха в паника през този период и сами си усложняваха положението, докато жените бяха по-силни. Таково впечатление остави в мен ситуацията в болницата, докато бях там. Не знам до каква степен ме е променило. Със сигурност ме направи много по-зрял и ми даде възможност да си направя равносметка на много неща, които са се случили през последните години, за да се стигне до тази ситуация. Определено разбрах за пореден път, че всичко на един човек идва от главата. Независимо дали е хубаво или лошо. Човек трябва да е търпелив и да запази самообладание, а също така да мисли позитивно. Винаги във всички ситуации.
Сам ли беше в този момент или заобиколен от приятели, които ти даваха сила?
Определено в болницата трябваше да бъда изолиран, като взех решение да комуникирам само с единия от братята ми - Бранимир, тъй като той ме закара до болницата и само той знаеше колко беше тежка ситуацията ми, за да не притеснявам излишно майка ми, баща ми, другите ми братя и останалите хора около мен в живота ми. Гледах да не вкарвам паника и сред колегите, тъй като всеки от нас е различен и само им писах, че съм постъпил профилактично в болница. Единствено собственикът на Sportal.bg Стилян Шишков, освен брат ми, знаеше колко тежко е състоянието ми. Гледах да скрия от почти всички мои близки, за да не се притесняват в този труден момент за света. Но е факт, че ми оказаха голяма любов и помощ в този труден период за мен всички хора, които са част от живота ми, осигурявайки ми нужното спокойствие, за да се възстановя напълно.
