Как изглежда така нареченият “истинският мъж”?
Първо трябва да поясним какво означава да си истински мъж. Истинският и силният мъж би трябвало да са едно цяло. Може би трябва да тръгнем отзад напред - какъв не трябва да е.
Той не трябва да е подъл и да го е страх. Мъжете много ги е страх в днешно време - трудно взимат решения, бягат от отговорност, страх ги е от обвързване. Последното не е проблем само на нас, а на цялото ни общество. Живеем с нагласата, че винаги имаме втори шанс, че можем да намерим нещо по-добро. И в това търсене, изпускаме - изпускаме моменти, изпускаме хора. Казвам това като страничен наблюдател. Особено в любовните взаимоотношения на хората - стува ми се, че това е причината да са толкова непостоянни и нестабилни. Малко отнесох темата… Един истински мъж не би трябвало да прецаква други хора, за да успява. Не би трябвало да интригантства. Трябва е почтен и честен. Силният мъж не задължително показва това по първичен начин. Много често този, който е по-обран, взима по-мъжки и твърди решения в кризисни ситуации.
Ти си много известен и това автоматично те поставя в ролята на човек, който трябва да дава пример с поведението си. Това натоварва ли те?
Аз не го възприемам точно така. Не е нито натоварване, нито е нещо съзнателно. Не си казвам: “Това не тябва да го правя, защото не е добре за аудиторията или би се погледнало с лоши очи”. Така съм възпитан и не се старая да се правя на някой друг, а по-скоро съм това, което съм. Може би това е и примерът, който давам.
Какъв според теб е моделът на мъжа у нас?
На криворазбраното понятие - алфа-мъжкар. Този модел, който чалга действителността налага вече 30 години. Това е масовият мъж в България - той е тип “балкански” мачо, той е груб, той има тъмно минало и неясно бъдеще. Не ми харесва. Но и образът на комерсиалната жена не е много по-различен - тя е прекалено грубо сексуална. Всъщност, в чалга културата най-малкият проблем е музиката и това е вече десетилтия наред за съжаление. Ако трябва да кажа лично за себе си - аз не искам да бъда това и не искам да го пропагандирам като лайфстайл и поведение.
Можеш ли да опишеш най-добрия си приятел с няколко думи?
Знаеш ли, мислил съм по този въпрос. Какво значи “най-добър приятел”? Макар да го казваш и да наричаш разни хора така, то приятелството се променя много през годините. Детското приятелство е едно, тинейджърското е друго, след това идва животът и съвсем обърква всичко. Приятелите си отиват и много малко от тях остават.
С най-добрия ми приятел си пращахме телеграми, за да се видим, защото нямаше телефони. Той живееше в Дружба. Пишеш “чакам те в 6 часа на Попа” и отиваш. Тогава никой не закъсняваше. Ето това е друго нещо, което вече не е характерно за днешните мъже. Пък и жени. Сега закъсняваш непрекъснато, защото имаш втори шанс - да се обадиш и да кажеш: “Съжалявам, закъснявам”.
Това е човек, с който и до ден днешен сме приятели. Може би един от малкото хора в живота ми, които останаха. Преживяли сме много неща заедно от тинейджърските години досега.
Как се справяш със стреса?
Аз постоянно съм в някакъв вид стрес, но съм се научил да го контролирам и моделирам. Много тревожен човек съм от дете, но съм се научил да се съхранявам. Стресирам се от всякакви неща. Не нам дали даже точната дума е стрес. Тревожа се за най-различни неща - за семейството, за мен, за всичко. Може би и затова не мога да стоя на едно място, постоянно трябва да върша нещо.
Спортуваш ли?
Да, ходя на кондиционни тренировки. Преди се занимавах с бокс, фитнес, сега спортувам, за да съм във форма. Много обичам да си хапвам и се налага да тренирам (смее се). Покрай големите концерти през последните години започнах да се занимавам с този тип тренировки. Вече 4 години работя с моя треньор Елиза Капустянова. Тя ме подготвя преди големи събития, за да мога да издържа един концерт от два часа - да пея и да се движа. Тя ме научи на над 50 вида коремни преси, дори не подозирах, че съществуват.
Табу ли е темата за мъжкото здраве в средата, в която живееш - физическо и психическо?
Не знам как да отговоря на този въпрос дори, защото не е свързан със средата ми. Или по-скоро, аз не съм свързан със средата ми. Странен тип съм - хем съм в нея, хем съм изолиран. По принцип не обичам излишната светска суета и страня от нея. Когато не съм на сцена и сред хора, съм по вглъбен. Виждам се основно с екипа ми в Montemusic и с тесен кръг от приятели. Затова не мога да го кажа като среда.
Не знам дали е табу, но човек трябва да се грижи за себе си. Аз спрях да пуша цигари и причината бяха децата ми. Бях страстен пушач, но го направих, мислейки за здравето си. Сега не мога да повярвам, че някога съм пушил по четири кутии на ден. Сякаш е бил друг човек.
Колкото до емоционалното, честно казано, в момента ме хаващате в странен период от живота ми. Децата ми са в такава възраст, в която могат сами да се справят с много неща и през последните две години имам повече време за себе си. Самоосъвършенствам се като музикант и като певец, защото искам да ставам по-добър в това, което правя. Не самоцелно, а за да съм щастлив. Нося си китарата навсякъде, и дори когато карам сина ми на футбол, си свиря упражнения в колата.
Помниш ли първия път, когато се обръсна?
Да. Помня, че като малък много исках да си обръсна девствените мустаци и баща ми не ми даваше. Чувствах се много задръстен и един ден просто взех един бръснач и ги махнах. Беше хубаво, че го направих, почувствах се спокоен. Но нашето тинейджърство няма общо с днешните тинейджъри. Този преход, през който преминахме 90-те години, беше много странен.
Би ли си пуснал мустаци за movember?
Пробвах преди две седмици, ужасно е. Готиното на брадите в днешно време е, че скриват двойните брадички. Мисля, че мъжете са по-суетни от жените. Но не си го признаваме. Аз съм много щастлив и се моля тази мода никога да не си отива. Брадата никога не трябва да си отива! Разбира се, че бих си пуснал мустак, ако можех. Просто при мен нещата без брада не се получават визуално.
Преди да си тръгне, Влади казва: “Сега, като изляза от тук, сигурно ще се сетя нещо, което е трябвало да кажа. Нещо да добавя. И ще си го запиша в бележника”.
