Кой е твоят герой в живота?
Нямам герой. Сам съм си се изграждал.
На какви ценности те е научил спортa?
Спортът ме научи да се боря за успехите си и да се трудя за всеки един от тях, да бъда дисциплиниран и отдаден. Когато имам ясна и конкретна цел, аз пренебрегвам всичко останало, за да я постигна.
Спортът ни учи на значението на здравословния начин на живот и грижата за тялото ни, като ни напомня, че то е храм, за който трябва да се грижим внимателно. Също така ни учи на уважение: първо към самите нас, второ към хората, които ни подкрепят, трето към нашите противници и четвърто към тези, които дори ни мразят. Понякога омразата от другите може да бъде мотивираща, като ни предоставя възможността да покажем, че сме повече от техните предразсъдъци и че сме едни чисти същества, които се борят по начин, който смятаме за правилен.
Какво те мотивира да работиш усилено за промяна в спортната среда за децата?
Мотивира ме липсата на отговорност от страна на държавните органи по отношение на спорта. Докато другите социално значими отрасли за развитието на децата получават подкрепа и инвестиции, спортът често е пренебрегван. През последните 30 години той е на последно място в приоритетите на управляващите, което води до неговия упадък. В миналото НСА е вадила най-качествените спортисти, но сега не можем да кажем същото. Смятам, че всички ние, които сме постигнали мечтите си в спорта, трябва да се борим за това всяко дете да има шанс и възможности за развитие, подобно на нашия път.
Спортът предлага много – той учи на координация, субординация, ориентация и дава умения, които в миналото децата учеха на улицата. Ако не спортуват в контактен и колективен спорт, те губят тези важни умения. Колективният спорт предлага и социална дейност, която стимулира децата да реагират рязко и интуитивно на обграждащата ги среда. Ние бяхме по-ориентирани и подготвени за реалния живот. Затова е по-добре да насърчаваме децата да участват в спортове, които ги вълнуват, вместо да се фокусираме само на физическото образование в училище. Важно е да разбираме колко е значимо за човек да спортува до 18-годишна възраст, тъй като това му помага в развитието във всяка сфера на обществото
Животът колективен спорт ли е?
Категорично! Животът е спорт с един отбор, в който ти трябва да се поставиш по-най точния начин, гонейки своите мечти и най вече с чистата ти, дадена от Господ свята любов. Защото само, когато правиш това, което обичаш, можеш да се развиеш по най-добрия начин.
Така се създава невероятна синергия, където няма място за завист, злоба или напрежение. Да, спортът е съревнование, но той трябва да бъде изпълнен с уважение и респект към другите, а не с желание да ги унищожиш. Когато се състезаваме в спорта с правилния дух, внасяме мир в живота си. Важно е да правим всичко с любов.
Какво е футболът за теб с една дума?
Любов.
Мъжки ли светът на спорта?
Не. В света на спорта могат да участват всички.
Позволяваш ли си да бъдеш емоционален и да показваш слабост?
Да не показваш емоциите си не означава, че ги нямаш. Важно е да разграничаваме дали човек е чувствителен или просто емоционален. Емоциите често могат да бъдат заблуждаващи, а чувствителността позволява на човек да изпитва най-красивите аспекти на живота - любов, състрадание, емпатия и загриженост за обществото и другите хора.
От друга страна, когато става въпрос за емоционалност, тя може да се превърне в нещо негативно. Емоцията е недоброто продължение на чувствителността
Тя често е лош съветник, особено когато е свързана с агресия.
В спорта, например, може да поискаш да атакуваш противника, но трябва да управляваш емоциите си, да осъзнаеш себе си и да избереш по-стратегически подход за победа.
Това е истинската сила - способността да задържиш чувствата си, да се научиш от ситуацията и да продължиш напред.
Всичко в живота трябва да се случва осъзнато, а спортът ни учи точно на това.
Как се справяш със стреса?
Основният ми начин за справяне със стреса е спортът. Животът е много динамичен, а работните часове често водят до претоварване и намаляване на ефективността. Стресът идва не само от работата, но и от съвременните технологии и начини на комуникация. Не бих казал, че се справяме напълно със стреса, но като човек, който е свързан със спорта, се старая да правя всичко възможно за оцеляване.
В момента се води битка за децата - усилията ни са насочени към това да им предложим най-доброто. Ситуацията е трудна, има много предизвикателства. Има хора, които уж са там за спорта, но всъщност искат да печелят.
Например във футболния съюз има конфликти и противоречия, които лично за мен са изключително неприятни и разочароващи. Хора, които са били идоли, сега се държат просташки и невъзпитано, което вреди на образа на спорта. Промяната трябва да идва постепенно и конструктивно.
Вярвам, че ситуацията може да се промени. Смятам, че е важно да има приемственост и надграждане в спортните организации. Аз съм оптимист и вярвам в положителната промяна.
Мъжете често са на първа линия да помогнат на приятелите си, но рядко са склонни да поискат помощ, когато самите те се сблъскват с проблеми? Ти така ли си?
Според мен, не е срамно да поискаш помощ. Също така не е срамно да получиш отказ или да откажеш помощ на другите. По-скоро проблемът е, ако един мъж поеме ангажимент и не успее да го изпълни. Това лично за мен е неприемливо и не го толерирам. За мен, истинските мъже са тези, които умеят да спазват дадените обещания, дори към случайни хора. Важно е да си добър и да подаваш ръка за помощ. Всеки човек трябва да бъде готов да търси промяна и да има желанието да се промени.
