Какво значи изразът “мъжка дума” за теб?
Когато си обещал на приятел, че ще излезете да пийнете и 20 минути преди срещата ви всяка една фибра от тялото ти се е сношила с дивана и ти остава само още един епизод от Squid Game, да спреш рязко телевизора и да влезеш в банята.
Какъв, според теб, е съвременният “истински мъж” - как изглежда, какви са принципите му, какво първо впечатление оставя?
Външният вид е без значение, стига да бъде автентичен и да няма напън (напън да не се бърка с усилие, второто е задължително във всичко). Ако си тип, който носи мокасини и кара тротинетка, носи мокасини и карай тротинетка. Ако се чувстваш добре с кецове и кожено яке, ходи с кецове и кожено яке. Иначе става противоречие и стои нелепо. По улиците виждам много Гонзовци с екип на ЦСКА, ако ме разбирате. За мен истинският мъж е преди всичко стабилен, постоянен и наясно със себе си. Блъска във фитнеса, защото му се блъска. Плаче на филм с умиращо куче, защото му се плаче. Кара мотор, защото му се кара. Пише поезия, защото му се пише. Отваря врата, плаща сметка, подава палто и изпраща до вкъщи, защото така го усеща. Не се чуди кой е и какво се очаква от него, което в настоящите времена на лееко агресивен феминизъм, става все по-сложно.
Ти гледаш много футбол, има ли право мъжът да показва слабост, особено в спорта?
Мъжете също се раждаме със слъзни канали и те едва ли са ни дадени само за моментите, когато си ударим кутрето в крака на масата. Спомням си как през 2004 г. 19-годишният Кристиано Роналдо плака като малко дете след загубата на Португалия от Гърция на финала на европейското първенство. Спомням си и как 12 години по-късно същият Роналдо отново плака, но вече от щастие и с трофея в ръце. Не е хубаво да показваш слабост, ако работиш с лъвове или с малки деца. През другото време си е напълно в реда на нещата.
Какви са очакванията към мъжа днес? Би ли променил нещо в отношението на обществото към представителите на силния пол?
Четох, че в развитите страни се самоубиват 3,5 пъти повече мъже, отколкото жени. И двата пола страдат от психически разстройства, преминават през сходни гадости, но въпреки това, вероятността мъж да потърси специализирана помощ е много по-малка. Това означава, че ние все още приемаме за срамно това да изпаднем в депресия. Флиртувал съм с последната и мога да ви цитирам „съветите“, които съм чувал: „Стегни се!“, „Малко ти е пиенето“, „Личи си, че не си ходил в казарма“, „Имаш дете, не се лигави.“ И да, меметата, според които дядо ти е бил едва ли не Дан Колов, а ти си махаш черните точки, са смешни, но и повърхностни. Днес, повече от всякога, изпържваме мозъците си с бързане, отговорности и бясно сравнение с околните, подклаждано от социалните мрежи. Не е лесно да си жена, не е лесно да си мъж, не е лесно и да си врабче. Нека просто най-после нормализираме факта, че хората с пениси също могат да бъдат тъжни.
Табу ли е темата за мъжкото здраве в средата, в която живееш - физическо и психическо? Усещал ли си break down някога?
Приятелският ми кръг е изграден от интелигентни хора, които имат и смелостта, и самоиронията да си признаят, когато не са в оптимална форма. Слава богу, школата „хапни една глава чесън и няма да те хване ни ковид, ни нищо“, е зле представена в обкръжението ми. Относно break down-а: имаше период, точно преди да напиша втората си книга, когато мигащият курсор на празната страница в Word ми се струваше по-страшен от филм на Стивън Кинг. Пълен блокаж и убеденост, че съм казал последната си смислена или поне забавна реплика към човечеството. Човек трябва да разпознава тези периоди на преумора, да не ги бърка с мързел, и да прекарва повече време в планината. Или с куче. Най-добре с куче в планината.
Умееш ли да превръщаш слабостите си в сила? Имаш ли страхове, опитваш ли се да ги преодоляваш?
Наскоро в ефира на „На кафе“ се сбъдна един от кошмарите ми: да започна изречение, което да не знам как да довърша. И просто в един момент спрях, обърнах се към Гала и си признах: „Забравих какво искам да кажа“. Всички се засмяха и от дефекта стана ефект.
Ако имаше супер сила, каква щеше да бъде тя?
Щях да вляза в главата на хората, които ще прочетат това интервю, и да им кажа: „Пич, това интервю беше страхотно!“
Повече медицинска информация за рака на простата от специалистите на Acibadem City Clinic УМБАЛ Токуда можете да намерите тук
