Смяташ ли, че спортът е възпитал всичко това в теб?
Със сигурност спортът не прави само спортисти, той изгражда личности. Тренира у нас качества, които използваме не само на терена. Също така няма как да си бил дисциплиниран 20-30 години и това да не се е отразило на личния ти живот.
Смяташ ли, че мъжкото здраве е тема табу в средата, в която живееш?
Не, мъжът трябва да си обръща внимание. Той не е по-малко уязвим.
В твоя спорт слабостта означава загуба, а силата е равна на победа. Как приемаш това?
Всичко е въпрос на психология, начин на мислене. Можеш да изманипулираш противника, че имаш някаква слабост и така да го поразиш. Боксът е игра. Психологическият елемент е много по-силно засегнат в бойните спортове, отколкото във волейбола, баскетбола или каквото и да е друго. В отборните спортове загубата е обща - мачът е свършил, изкъпал си се и си продължил напред. В бойните ти излизаш на терена с всичко, което само ти имаш - сам си. Здравето, успехите, превъзмогнатите загуби, мислите, емоциите - това си ти и залогът е огромен.
Хората мислят, че ние, в бойните спортове, сме глупави. Това е общата представа за нас, която виждам в социалните мрежи. Обаче няма как да мислиш един ход напред във всеки момент и да нямаш интелект - когато срещу теб стои човек, който чака да направиш грешка и да те удари. Образованието в никакъв случай не е мерило за ум, но познавам бойци, които са счетоводители, юристи, икономисти и т.н. Хората си правят заключения, защото така им е по-лесно.
Мислиш ли, че това трябва да се промени?
Ние вървим по днешните модерни възприятия и сега всеки може да се обиди от всичко. Днес дори това да направиш комплимент на жена може да се изтълкува грешно. В този ред на мисли, никой не трябва да си позволява да обижда и нас, бойците. Не е редно да се правят такива заключения.
Боксът е много красив спорт. Затова ли го избра?
Аз го избрах в много ранна детска възраст. Спортувах, развивах се, децата са енергични, знаете. Безделието ражда пороци. Когато пораснах и станах по осъзнат, продължих да намирам в него неща, които ми харесват. Но освен него, намерих и други поприща за развитие. Завърших две образования. В момента съм докторант в НСА. Винаги съм искал да се развивам и извън бокса. Това, че си спортист, не значи, че трябва да се ограничаваш в развитието си.
Как би описал най-добрия си приятел?
Професионалист в работата си. Честен, верен и почтен.
Какво влагаш в израза “мъжка дума”?
Дума, която има силата на договор. Но дори договорът може да бъде скъсан и да се оспорва, докато думата си е дума. Ти олекваш като човек, ако не я спазиш.
Има ли мъж, на когото се възхищаваш?
Да, и може много хора да не са съгласят, но за мен Стоичков е една велика личност. Тръгнал е от малък град и с дързост и смелост е покорил велики върхове в спорта си. Той е този спортист, защото е този човек. Макар много хора да не го харесват, той е постигнал това, което е постигнал, заради човека, който е. Възхищавам се и на Йордан Йовчев. Той е много различен от Стоичков - скромен, безспорен шампион, признат от всички специалисти. Двамата са различни личности, но са безспорни шампиони.
Когато стана баща, много ли неща се промениха?
Когато една жена роди, всичко се променя в семейството, и мъжът трябва да бъде много на място и да е до нея, да я подкрепя.
Смяташ ли, че си заслужава да се говори за мъжкото здраве -физическо и емоционално?
Разбира се. Всеки един проблем, когато се постави на масата, и се говори за него, е наполовина решен.
