Има ли право мъжът да показва слабост и в какво се изразява силата му?
Ако мъжете не трябваше да показват слабостите си, нямаше да ги имат. Независимо от пола си, ние сме хора – емоционални създания. Не трябва да пренебрегваме своите слабости и да се правим, че те не съществуват, защото, ако не им обръщаме внимание, те ще продължат да „зреят“, да нарастват в нас. Постепенно ще се превърнат в комплекси, а ние, като „псевдогорди комплексари“ агресивно ще отричаме наличието им, прикрити зад нападки към околните. Този „сценарий“ не звучи никак приятен, но ставаме свидетели на подобни изпълнения ежедневно. Всъщност, какво е „слабост“? Ако е нещо, което те прави уязвим пред другите, замисли се, дали искаш и можеш да го промениш. Ако можеш – действай. Ако не можеш – приеми го такова, каквото е. Тогава отново ли е слабост? Или можеш да го превърнеш в своя сила? Всичко е въпрос на гледна точка. Ако искаш да играеш жертвата, имаш слабости. Ако искаш ти да водиш, превръщаш ги в сили.
Как влезе в образите на Левски и Дориан Грей – двама много различни мъже, които си приютил в съзнанието си?
Може да звучи клиширано, но изразът „Гледай си работата“ е много правилен. И аз това правих, гледах си работата. Актьорската работа. И двете роли са доста различни, с различна история останали в съзнанието ми. Основната ми роля в създаването на документалния филм „105 минути София – историята на града“ е изпълнителен продуцент на продукцията. Когато режисьорите и сценаристите казаха, че трябва да включим епизод със залавянето, съда и обесването на Васил Левски, директно ми се каза: „Ти ще играеш Левски“. Чисто организационно така е и по-лесно. Тогава изобщо не се замислих за крайния резултат, и че Левски е една от най-обичаните фигури в българската история. Общо взето си дадох сметка какво съм направил на премиерата на филма. Наближи частта с Васил Левски и се замислих, че никой няма да се интересува кой е изпълнителен продуцент на филма, но със сигурност ще има мнение за образа, в който се появявам за по-малко от пет минути. Отзивите бяха положителни. Или поне тези, които са стигнали до мен. Значи най-вероятно съм си свършил добре работата.
За ролята на Дориан Грей, като при всяка театрална роля, имах повече време за подготовка, преди да стигне до публиката. Не знам как съм я „приютил в съзнанието си“, защото в театъра, за разлика от киното, не мога да се гледам. А и по-добре. Не би следвало, докато съм на сцената, да мисля какво правя, как изглеждам, как стоя, как говоря. По време на представлението действа друга логика, описана в пиесата, и върху която сме работили месеци. Имам късмета да попадам в страхотни екипи, с които заедно творим. Така беше и в представлението „Портретът на Дориан рей“, начело с режисьора Стайко Мурджев и директора на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград – Маргарита Мачева.
Какви са очакванията към съвременния мъж? Би ли променил нещо в отношението на обществото към мъжа?
Не съм сигурен дали аз не живея в „балон“ – обграден от хора, с които мислим по сходен начин, но за мен няма никакво значение дали един човек е мъж или жена. Има хора, с които говорим на един език и такива, с които имаме различни възгледи за нещата. Не казвам, че техните са грешни, просто не са моите. Ако изобщо имах сила да променям каквото и да било в обществото, то това е цялостната негативна нагласа към случващото се. Лесно е да казваш „това не ми харесва“ и да сочиш с пръст. Ако „не ти харесва“, направи го по-добре. Ако не можеш, по-добре помисли преди да критикуваш, че някой някога е отделил от своите време и енергия, за да го направи.
Каква роля е имал театърът в изграждането ти като мъж? Какви са характеристиките на персонажа Севар?
Никога не съм си давал сметка за това. Сега, като се замисля, може би театърът доста ми е помогнал да не се боя да изпитвам и показвам емоциите си. Друго „преимущество“ е обемът литература и драматургия, с който съм се сблъскал. Обичам да чета, защото се срещам се различни сюжети и персонажи и мога да преценя какви качества бих искал да придобие „героят“ Севар и да ги пренесе в реалния свят. Относно характеристиките, които имам - не съм сигурен, че мога да отговоря на този въпрос. Ако разглеждам физическите си характеристики, може би: млад, къдрав, до голяма степен синеок (смее се). Като характер съм инатлив, борбен, до някаква степен амбициозен, умея да убеждавам хората, или поне така си мисля. Любопитен съм да пробвам нови неща и обичам свободата, най-вече собствената си свобода, което може би ме прави и самостоятелен.
Ако можеше да си инсталираш някаква супер сила, каква би била тя?
В момента, мисля че имам най-голяма нужда от възможността да се телепортирам. Би ми спестило ужасно много време и ще мога да върша повече неща.
С кои три думи би описал най-добрия си приятел?
Искрен, широко скроен, самостоятелен.
Мъж (не задължително актьор), на когото се възхищаваш?
Имам една история като малък. Много малък, още съм бил в яслата. Към края на деня, когато родителите са идвали да ни вземат, моята приятелка Калина посочва своя баща и ми казва „Това е моят татко!“. Аз, за да не остана по-назад, казвам „А това е моят татко!“, докато ухилен соча майка си. Ами, така си е! Майка ми е човекът, на когото се възхищавам. Най-силният, когото познавам. Въпреки че сама е отгледала мен и братята ми, винаги е изглеждало, сякаш го прави с лекота, независимо от трудностите, през които е преминавала. Сега, 25 години по-късно, отглежда четвъртото си дете – моята прекрасна сестра, отново сама, по мъжки.
Защо се съгласи да подкрепиш инициативата и как според теб ще се приеме тя в средата, в която живееш? Темата за мъжкото здраве табу ли е дори в изкуството?
Важно е да се говори на всякакви теми. Абсурдно е да пренебрегваме здравето си и да не се чувстваме свободни да говорим за проблеми, към които никой не е застрахован. Може да се случи на всеки. Това е като да се притесняваш да отидеш на лекар, за да не ти каже, че имаш проблем. Това че той не ти го е казал, не значи, че ти го нямаш. Напротив, вземи нещата в свои ръце, изследвай се, ако се наложи – лекувай се и говори за това, през което си преминал, за да помогнеш на други, които са в подобна ситуация. За актьорите, както и за всеки друг, здравето е много важно, но смятам, че ние сме професионално изкривени и с доста, понякога прекалено, висок праг на търпимост. Не се сещам за артист, който да си е взел болничен заради настинка. Трябва нещо наистина сериозно да се случва с мен, за да си призная „Не, не мога да играя!“ и да отменя представление. Засега не се е случвало и не си го пожелавам.
Гардероб: Сако Tommy Hilfiger Tailored и Пуловер Tom Tailor Denim
