“Да, футболен фен съм.” С тези думи започва срещата с актьора Павел Иванов, който имаше нелеката задача да изпълни ролята на Георги Аспарухов - Гунди. Роля, за която се готви с години. Павел не е футболист и за да може пред камерата да изиграе един от най-великите български футболисти, тренира индивидуално със Станислав Ангелов - Пелето. С него се учи не просто да играе, а да прави точните отигравания на Гунди. Удари с глава, волета, далечни шутове и голове от легендарни мачове - като онези срещу ЦСКА, като епопеята във Флоренция, където вкарва победните два гола срещу Белгия и ни класира на световното през 65-а. И много други.
Павел Иванов, който влезе в ролята на величието
Поканихме го на Национален стадион “Васил Левски”, за да ни разкаже за филма, за актьорската работа и малко за личния живот, в който също ролите му се променят. “На Националния стадион не съм бил на големи мачове. Ходил съм на Герена, което издава и какъв футболен фен съм точно.”
“В ролята на господин Аспарухов влязох постъпателно, сравнително трудно, в рамките на 6-годишен подготовъчен период”, разказва Павел. Той завършва НАТФИЗ при Стефан Данаилов, но още преди да се дипломира, става част от трупата Народен театър “Иван Вазов” и играе в различни постановки. Ролите му в сериали също не закъсняват, но определено най-голямата досега е тази на Георги Аспарухов.
“Ролята на мъжа на сцената и в отбора може да е всякаква, но по-важно е каква е ролята му в семейството. Поне според мен.” На премиерата на филма Павел е с красивата си съпруга и сина си, които стоят гордо до него.
“Силата на един мъж се изразява в неговата готовност и умение да пази хората около себе си.” Павел не е от актьорите, които са готови да споделят личния си живот със света. Смята, че има причина да се нарича “личен” и не иска да говори за семейството си. Разбира, че грижата за тях е изцяло негова отговорност и тя се състои в това не само те да се добре, но и той самият.
“Във всяко едно отношение човешкото здраве е изключително важно. Физическото си здраве поддържам с тренировки и практикувам колективни спортове. Аматьорски, разбира се, различни от футбола. Емоционалното ми здраве поддържам с разговори със своята съпруга.”
“Смятам, че всеки човек умее да споделя. Съвсем друг е въпросът дали иска да го прави”, казва той. Когато работата ти е да си емоционален пред света, да го правиш за себе си невинаги е лесно. Тук идва и умението да говориш - но да говориш със себе си и да се слушаш. А когато се налага, и с другите.
“Превенцията и прегледите са нещо, което помага на нас, мъжете, да следим своето здраве. Така всъщност подсигуряваме не само себе си, но и нашето семейство и обкръжение.”
Не пренебрегвай здравето си и иди на преглед.
