Психологията - тема табу в България
Един от най-болезнените моменти в разговорите със спортистите е, когато темата стигне до психологическа помощ.
"В България, когато чуеш думата “психолог”, често се асоциира с доктор, който ще те изкара болен и ще те вкара в лудницата" – казва открито Краси Балъков. "Така мисли по-голямата част от обществото."
Владимир Манчев допълва: "По принцип спортистите не са склонни да търсят помощ за физически проблеми, освен ако не са в рамките на тяхната спортна сфера. А психически проблеми често не се обсъждат, тъй като това се възприема като слабост."
Но цената на това мълчание е висока. Прекалено висока.
"Важно е спортните организации и клубове да разполагат със специалисти, които да предоставят помощ рутинно" – настоява Владо. "Трябва да се говори повече за тези теми и спортистите да са информирани за рисковете и последствията за здравето."
Тервел Пулев е категоричен: "Всеки един проблем, когато се постави на масата и се говори за него, е наполовина решен."
Бащинството – моментът, в който всичко се променя
Когато разговорът стигне до бащинство, нещо се променя в гласовете на тези мъже. Защото тук няма тактика, няма треньори, няма втори шанс.
"Преди всичко, Тервел е баща" – споделя олимпийският медалист. "Имам двама сина, на които се старая да показвам всеки ден, че на света няма нищо по-важно от семейството."
Когато го попитахме как възпитава синовете си, отговорът му е прост и безкомпромисен: "Първото правило в педагогиката е личният пример. Не мога да кажа на децата 'не пушете' и след това да извадя една кутия с цигари. Това не работи. Старая се да им давам пример с всичко, което правя."
Валери Божинов говори за сина си с гордост, която далеч надхвърля спортните постижения: "Нещото, което ме впечатли при един от последните ми разговори с него, беше, че той ми каза, че иска само моята подкрепа. Той е упорит, тренира усърдно, не излиза навън като връстниците си, а се фокусира върху тренировките си."
Но най-силното послание се предава през поколенията: "Надявам се, че той ще постигне и дори да надмине това, което аз съм постигнал като човек и като личност. Не му казвам, че трябва да следва моя път, но му показвам, че това е един от начините."
Спортът, който прави личности, а не само шампиони
"Със сигурност спортът не прави само спортисти, той изгражда личности" – казва Тервел Пулев. "Тренира у нас качества, които използваме не само на терена. Също така няма как да си бил дисциплиниран 20-30 години и това да не се е отразило на личния ти живот."
Краси Балъков добавя важен нюанс: "Спортът учи на дисциплина, на правила, на хигиена, на отношение към хората. Без спорт светът ще изглежда съвсем друг."
Правото да покажеш слабост
Когато питаш спортист има ли право мъжът да показва слабост, отговорът разкрива повече за обществото ни, отколкото за самите тях.
"Мъжът е човек като човек" – казва Тервел Пулев. "Важното е да може да се вдигне, да си направи равносметки и да си вземе поуки."
Владимир Манчев е още по-директен: "Всеки показва слабост в определени моменти. Показаната слабост обаче често не се възприема като мъжко поведение, поради което хората са склонни да я прикриват. Важно е, когато чувстваш слабост и несигурност в себе си, да потърсиш адекватен съвет."
Валери Божинов завършва мисълта: "Всеки човек на тази планета, независимо дали е мъж или жена, има своите слаби и силни страни. Нормално е да показваме и слабостите си, това е част от живота. Моите слабости ме мотивират да работя за тяхното им преодоляване."
