0  /  100
keyboard_arrow_up
keyboard_arrow_down
keyboard_arrow_left
keyboard_arrow_right
„Няма по-голяма сила от човешката воля и амбиция.”

Непоклатимата воля на Валери Божинов: талантът и характерът, които променят играта

Start Reading

Прескачайки линиите на игрището, Валери Божинов разкрива нови хоризонти на решителност и страст. С богата кариера, преминала през върховете на европейския футбол, днес Божинов разглежда живота си през призмата на личния растеж и влиянието върху следващите поколения. В това интервю си говорим с Валери за пътя от футболната слава до дълбоките уроци на лидерството и бащинството. Той разказва и за своите предизвикателства и триумфи, не само като спортист, но и като човек, който намира сила в своите убеждения и силна воля. Валери Божинов всъщност ни напомня, че истинската сила на един мъж се крие в автентичността и в умението да вдъхновява, далеч от светлините на стадионите.

Валери, къде свършва конкуренцията и къде започва приятелството в спорта?

Конкуренцията за един спортист е ежедневие, не само в спорта, но и в личния живот. Аз лично постоянно се конкурирам със себе си. Моята цел е да се подобрявам, да бъда по-добър човек, да надграждам и да се уча от неуспехите си. За съжаление, обаче, приятелството в съвременния свят често е повлияно от финансовите възможности на хората, което може да създаде разочарования. Въпреки това, аз имам истински приятели, които са до мен заради мен самия, а не заради моята известност. Тези приятели са тези, на които мога да се доверя в трудни моменти, да споделя болката си и да намеря опора.

Мъжете често предпочитат да не говорят за личните си проблеми и чувства и преминават през тези периоди сами. Ти имал ли си такъв период и как премина през него?


Да, преживях тежък период в живота си. Миналата година в нaчалото. Затворих се в себе си, не споделях и не комуникирах с другите. Преживях вътрешна борба, свързана с края на моята футболна кариера. Всичко дотогава беше идеално - играех в големи отбори, бях в различни страни, но изведнъж това приключи и трябваше да се справям с новата реалност. Питах се какво да правя, как да продължа напред. Загубих желанието дори да тренирам. Всъщност нямах желание да правя каквото и да било.

Какво те накара да се изправиш отново и да продължиш напред?

Няма по-голяма сила от човешката воля и амбиция. Казах си, че аз, който съм постигнал всичко сам и съм борец, не мога да позволя на трудностите да ме победят. Казах си още, че на 36 години животът е все още пред мен. Няма какво да ме бутне! Човек има ли воля, има ли желание - винаги ще успее! Вярвам, че всеки е най-големият мотиватор за себе си. Младите сега искат някой да ги мотивира, да им каже, да им покаже, да ги надъха… Мен никой не ме е надъхвал. Аз сам съм постигнал всичко. Сам съм си изградил. Положителното мислене е ключът. Вярвам, че ако човек иска нещо силно и го постави като цел, неминуемо ще успее. Това важи не само за спортисти, но и за всеки в живота.

Така ли учиш и Валери младши?

Точно така. Синът ми е уникален тийнейджър с характер, който прилича на моя. Наследил е моята упоритост и решимост. Валери играе в отбор Септември, където наскоро се сблъскаха с редица трудности. Посетих няколко от техните тренировки, за да тренирам с тях и да поговоря с младите играчи. Отборът претърпя серия от загуби, въпреки че тренировките им изглеждаха отлично. Но по време на мачовете нещата не се получаваха както трябва. И аз им казах, че ако търсят оправдание или под вола теле, винаги ще го намерят. На 16 години не може да им е оправдание треньорът, теренът или топките. Настоях всеки от тях да се погледне в огледалото и да направи самоанализ на това, което е направил през деня, в училище, на тренировка, какво е ял и как мисли. Посъветвах ги да се съберат заедно в съблекалнята без треньори или помощници, само те и да останат там за час или два, за да обсъдят проблемите си. Подчертах, че не всички могат да бъдат приятели, но трябва да имат уважение един към друг. Важно е да разговарят открито за това, което не им харесва и да решат проблемите си. Насърчих ги да разберат, че никой не е по-важен от отбора и колектива.

А ти как избра футбола като спорт?

От дете футболът беше моята страст и емоция. По мое време имаше улици, спортни училища, всяка неделя се организираха турнири на улицата сред приятели. Тези преживявания изградиха моя характер, научиха ме да се боря и да оцелявам.

Смяташ ли, че се е променила средата за младите спортисти днес и какво мислиш за ролята на родителите в спортното развитие на децата си?

Определно сега нещата са различни. Липсват спортни училища и улични игри, които според мен са важни за развитието на младите спортисти. Държавата трябва да се погрижи за възстановяването на тези училища и спортни паралелки. Това е мястото, където децата могат да се заобикалят и зареждат със спортна енергия. За съжаление, родителите днес също носят част от вината, защото често дават всичко на готово на децата си. При мен беше различно. Майка ми и баща ми не ме караха да играя футбол; аз сам исках да го правя.

Какви са твоите надежди и очаквания за твоя син във футбола и в живота?

Като баща съм изключително щастлив. Надявам се, че той ще постигне и дори да надмине това, което аз съм постигнал като човек и като личност. Говоря си с него открито и либерално. Показвам му как съм преминал през трудностите и как съм успял. Не му казвам, че трябва да следва моя път, но му показвам, че това е един от начините. Нещото, което ме впечатли при един от последните ми разговори с него, беше, че той ми каза, че иска само моята подкрепа. Той е упорит, тренира усърдно, не излиза навън като връстниците си, а се фокусира върху тренировките си. Казах му, че това е правилният път и че ще му помагам винаги. Но да знае, че успехът идва по трудния път. Вярвам, че няма невъзнаграден труд. Синът ми е страхотен! Винаги ще съм до него, за да му бъда опора.

Според теб има ли право мъжът да показва слабостите си?

Да, разбира се. Всеки човек на тази планета, независимо дали е мъж или жена, има своите слаби и силни страни. Нормално е да показваме и слабостите си, това е част от живота. Моите слабости ме мотивират да работя за тяхното преодоляване. Работя над себе си ежедневно. Винаги ще има хора, които имат различно мнение за мен - някои хубаво, други не толкова. Но аз не обръщам внимание на общественото мнение или на лошите коментари. Моят фокус е да бъда всеки ден по-добър, да правя добро и да бъда пример за другите. Знам, че не всички хора могат да ме обичат, но имам своите фенове, които ме подкрепят и аз им благодаря за това. Не е възможно да бъдеш обичан от всички, но аз обичам всички - обичам България, българите, моята Родина. Обичам всичко, което е свързано с България.

Сашо Кадиев и Ивелина Чоева

Здравето на мъжете засяга не само тях лично, но и всички около тях - семейство, приятели, колеги и обществото като цяло. Жените, като майки, сестри, дъщери или партньорки, често са тези, които пряко или косвено изпитват последствията от заболяванията, свързани с мъжкото здраве.

Любомир Петкашев

Любомир Петкашев е истински герой на живота. Изключителен мъж, който не само впечатлява с актьорския си талант, но и с невероятната си сила, опитност и свеж дух. Той е абсолютният пример за това как с усмивка и решителност можем да преодолеем и най-големите предизвикателства, включително и сериозни здравословни проблеми.

Китодар Тодоров

Мислиш си, че го познаваш. Гледал си го в толкова много филми и предавания - и все е забавен. От три години развива и собствен гейминг канал - KitoGaming. И там е забавен. Срещаме се с Китодар на кафе по обяд. Усмихнат е, както винаги.

Петко Пейчинов

Представете си, че можете да носите собствения си самолет в раница. А сега си представете, че имате и суперсилата да летите. Да летиш с парапланер е истинско удоволствие. Когато сте във въздуха, забравяте за всичко, защото се концентрирате върху полета си и е толкова красиво да видите света от напълно различна гледна точка.

Башар Рахал

Елегантен, чаровен, с чувство за хумор и страхотен кавалер – това е първото ни впечатление от актьора Башар Рахал. Интересен е фактът, че според него една жена може да се отметне от дадената дума и това понякога дори е чаровно. Но един мъж никога не трябва да си го позволява.

Георги Блажев

Писател, инфлеунсър, тв лице. Всичко това и много повече е той - Георги Блажев. С уникалното си чувство за хумор може да накара всеки да се усмихне. Качество, което е особенно ценно днес - време, в което повечето от нас бързат, стресирани са и имат нужда от една малка забавна история, за да продължат да бъдат себе си.

Димитър Кузманов

Димитър Кузманов започва да тренира тенис на 6-годишна възраст. През годините се утвърждава като състезател, спечелил много национални и международни турнири. Кузманов извоюва своя първи трофей на ниво Чалънджър в началото на месец октомври и заслужено намери място сред първите 200 в световната ранглиста.

Ивайло Захариев

Ивайло Захариев е актьор, който играе еднакво въздействащо, както в театъра, така и пред камерите. Чаровният баща на двама сина наскоро каза „да“ на своята любима Станислава. Казва, че театърът има важна роля в изграждането на мъжкия му характер и че мъжът може да си позволи да бъде слаб – пред жената до него.

Светослав Гоцев

Волейболният ни национал Светослав Гоцев има тежък сезон във френския Пари Волей. Наложи му се да се справя с тежка контузия, но върви уверено напред. До голяма степен сили му дават неговата половинка, приятелите, хубавата музика.

Доц. д-р Желязко Арабаджиев

Доц. д-р Желязко Арабаджиев е началник на Отделение по Медицинска онкология и председател на Българско научно дружество по имуно-онкология. Автор и съавтор на повече от 50 публикации в национални и международни специализирани научни списания, участвал е в издаването на ръководства, учебни книги, монографии и учебници в областта на лечение на рак.

Проф. д-р Давидов

Проф. д-р Калоян Давидов е от водещите специалисти по ендоурология в България. Завършил е медицина през 1994 г. в Медицински университет – София, а през 2000 г. придобива специалност „Урология”.

Графа

Влади влиза с китара. Тананика си нещо и докато чака фотографът да си подреди кадъра, неволно запява малко. Като че ли не издържа около него да е тихо. Изглежда много съсредоточен, но в нещо негово си. Ако го попитаме какво е, сигурно ще се притесни да го каже, но с удоволствие би го изпял.

Севар Иванов

Севар е много хора едновременно - той е артист в постоянно търсене на следващата си голяма роля, заместник директор на Благоевградския театър, който отговаря на всевъзможни административни въпроси, постоянно пътуващ човек с неизчерпаемо любопитство за света и едновременно с това домашен котарак, който с удоволствие би си останал вкъщи и тази вечер.

Боян Йорданов

Боян е от онези хора, които не говорят излишно, и като че ли никога не казват неща, за които после ще съжаляват. Няма да се съгласи с вас само за да млъкнете, напротив. Ще ви изслуша, но и ще ви каже какво мисли право в очите. Той е от добрите, но очаква и ние да сме такива.

Чавдар Костов

Тихо и тайно усмихнато момче, което само за няколко минути може да накара всички около себе си да се смеят - това е Чавдар Костов. Трудно е да не го забележите с неговите близо два метра височина и внушителна брада.

Ненчо Балабанов

Виждали сме, а и сме чували, актьора Ненчо Балабанов в какви ли не роли, като най-скорошната е тази на Христо в сериала All inclusive. Но ако все пак не го познавате, можем да го опишем с няколко думи - усмихнат, привличащ вниманието и постоянно преобличащ се в различни образи човек.