0  /  100
keyboard_arrow_up
keyboard_arrow_down
keyboard_arrow_left
keyboard_arrow_right
„Ако кажеш, че ще направиш нещо, просто го направи.”

Севар като Левски, като Дориан Грей и като самия себе си.

Start Reading

Севар е много хора едновременно - той е артист в постоянно търсене на следващата си голяма роля, заместник директор на Благоевградския театър, който отговаря на всевъзможни административни въпроси, постоянно пътуващ човек с неизчерпаемо любопитство за света и едновременно с това домашен котарак, който с удоволствие би си останал вкъщи и тази вечер. Определено знае кой е, а именно човек с много лица.

На сцената сме го виждали като Пинокио, Вале Купа и Дориан Грей. На екрана е бил Левски, а днес пред нас е като себе си - Севар Иванов от София.

В какво според теб се изразява силата на един мъж?

Да се познава… Да е наясно със себе си – какво може и какво не може. Това не значи да се примирява с недостатъците си, а напротив – да търси начини как да става по-добър. Но не по-добър за пред приятелите си, близките и роднините, а по-добър за самия себе си. Ако всички се стремим да достигнем възможно най-добрата си версия, то нещата биха изглеждали по доста по-различен начин.

Какво значи изразът “мъжка дума” за теб?

Според мен такъв израз не би трябвало въобще да съществува. Ако кажеш, че ще направиш нещо, просто го направи. Ако разбереш, че не си способен да го направиш, то намери някой, който е. Но поне опитай. Отново се връщам на предишния си отговор – че трябва да знаем собствените си възможности. Не трябва да даваме напразни надежди и обещания на хората само и само да ни харесат и да ни се възхищават какво можем да направим. Или по-точно – какво казваме, че можем да направим.

Кой според теб е днешният “истински мъж”? Как изглежда? Какви са принципите му? Какво първо впечатление оставя?


Силно се съмнявам, че съвременният истински мъж е този, който не спира да се бие в гърдите и да крещи по всевъзможни начини (най-вече в социалните мрежи) „Вижте ме! Вижте ме какъв мъж съм!“ Смятам, че това е оценка, която другите могат да поставят, а не сам да се „титуловаш“, воден от собствените си амбиции. Според мен истинският мъж трябва да изглежда забързан от множеството ангажименти, с които се е захванал, но върши с лекота, защото харесва работата си и знае, че с нея прави нещо полезно за другите. А за първото впечатление, което оставя – човек, който знае какво прави.

Има ли право мъжът да показва слабост и в какво се изразява силата му?

Ако мъжете не трябваше да показват слабостите си, нямаше да ги имат. Независимо от пола си, ние сме хора – емоционални създания. Не трябва да пренебрегваме своите слабости и да се правим, че те не съществуват, защото, ако не им обръщаме внимание, те ще продължат да „зреят“, да нарастват в нас. Постепенно ще се превърнат в комплекси, а ние, като „псевдогорди комплексари“ агресивно ще отричаме наличието им, прикрити зад нападки към околните. Този „сценарий“ не звучи никак приятен, но ставаме свидетели на подобни изпълнения ежедневно. Всъщност, какво е „слабост“? Ако е нещо, което те прави уязвим пред другите, замисли се, дали искаш и можеш да го промениш. Ако можеш – действай. Ако не можеш – приеми го такова, каквото е. Тогава отново ли е слабост? Или можеш да го превърнеш в своя сила? Всичко е въпрос на гледна точка. Ако искаш да играеш жертвата, имаш слабости. Ако искаш ти да водиш, превръщаш ги в сили.

Как влезе в образите на Левски и Дориан Грей – двама много различни мъже, които си приютил в съзнанието си?

Може да звучи клиширано, но изразът „Гледай си работата“ е много правилен. И аз това правих, гледах си работата. Актьорската работа. И двете роли са доста различни, с различна история останали в съзнанието ми. Основната ми роля в създаването на документалния филм „105 минути София – историята на града“ е изпълнителен продуцент на продукцията. Когато режисьорите и сценаристите казаха, че трябва да включим епизод със залавянето, съда и обесването на Васил Левски, директно ми се каза: „Ти ще играеш Левски“. Чисто организационно така е и по-лесно. Тогава изобщо не се замислих за крайния резултат, и че Левски е една от най-обичаните фигури в българската история. Общо взето си дадох сметка какво съм направил на премиерата на филма. Наближи частта с Васил Левски и се замислих, че никой няма да се интересува кой е изпълнителен продуцент на филма, но със сигурност ще има мнение за образа, в който се появявам за по-малко от пет минути. Отзивите бяха положителни. Или поне тези, които са стигнали до мен. Значи най-вероятно съм си свършил добре работата.

За ролята на Дориан Грей, като при всяка театрална роля, имах повече време за подготовка, преди да стигне до публиката. Не знам как съм я „приютил в съзнанието си“, защото в театъра, за разлика от киното, не мога да се гледам. А и по-добре. Не би следвало, докато съм на сцената, да мисля какво правя, как изглеждам, как стоя, как говоря. По време на представлението действа друга логика, описана в пиесата, и върху която сме работили месеци. Имам късмета да попадам в страхотни екипи, с които заедно творим. Така беше и в представлението „Портретът на Дориан рей“, начело с режисьора Стайко Мурджев и директора на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград – Маргарита Мачева.

Какви са очакванията към съвременния мъж? Би ли променил нещо в отношението на обществото към мъжа?

Не съм сигурен дали аз не живея в „балон“ – обграден от хора, с които мислим по сходен начин, но за мен няма никакво значение дали един човек е мъж или жена. Има хора, с които говорим на един език и такива, с които имаме различни възгледи за нещата. Не казвам, че техните са грешни, просто не са моите. Ако изобщо имах сила да променям каквото и да било в обществото, то това е цялостната негативна нагласа към случващото се. Лесно е да казваш „това не ми харесва“ и да сочиш с пръст. Ако „не ти харесва“, направи го по-добре. Ако не можеш, по-добре помисли преди да критикуваш, че някой някога е отделил от своите време и енергия, за да го направи.

Каква роля е имал театърът в изграждането ти като мъж? Какви са характеристиките на персонажа Севар?

Никога не съм си давал сметка за това. Сега, като се замисля, може би театърът доста ми е помогнал да не се боя да изпитвам и показвам емоциите си. Друго „преимущество“ е обемът литература и драматургия, с който съм се сблъскал. Обичам да чета, защото се срещам се различни сюжети и персонажи и мога да преценя какви качества бих искал да придобие „героят“ Севар и да ги пренесе в реалния свят. Относно характеристиките, които имам - не съм сигурен, че мога да отговоря на този въпрос. Ако разглеждам физическите си характеристики, може би: млад, къдрав, до голяма степен синеок (смее се). Като характер съм инатлив, борбен, до някаква степен амбициозен, умея да убеждавам хората, или поне така си мисля. Любопитен съм да пробвам нови неща и обичам свободата, най-вече собствената си свобода, което може би ме прави и самостоятелен.

Ако можеше да си инсталираш някаква супер сила, каква би била тя?

В момента, мисля че имам най-голяма нужда от възможността да се телепортирам. Би ми спестило ужасно много време и ще мога да върша повече неща.

С кои три думи би описал най-добрия си приятел?


Искрен, широко скроен, самостоятелен.

Мъж (не задължително актьор), на когото се възхищаваш?


Имам една история като малък. Много малък, още съм бил в яслата. Към края на деня, когато родителите са идвали да ни вземат, моята приятелка Калина посочва своя баща и ми казва „Това е моят татко!“. Аз, за да не остана по-назад, казвам „А това е моят татко!“, докато ухилен соча майка си. Ами, така си е! Майка ми е човекът, на когото се възхищавам. Най-силният, когото познавам. Въпреки че сама е отгледала мен и братята ми, винаги е изглеждало, сякаш го прави с лекота, независимо от трудностите, през които е преминавала. Сега, 25 години по-късно, отглежда четвъртото си дете – моята прекрасна сестра, отново сама, по мъжки.

Защо се съгласи да подкрепиш инициативата и как според теб ще се приеме тя в средата, в която живееш? Темата за мъжкото здраве табу ли е дори в изкуството?

Важно е да се говори на всякакви теми. Абсурдно е да пренебрегваме здравето си и да не се чувстваме свободни да говорим за проблеми, към които никой не е застрахован. Може да се случи на всеки. Това е като да се притесняваш да отидеш на лекар, за да не ти каже, че имаш проблем. Това че той не ти го е казал, не значи, че ти го нямаш. Напротив, вземи нещата в свои ръце, изследвай се, ако се наложи – лекувай се и говори за това, през което си преминал, за да помогнеш на други, които са в подобна ситуация. За актьорите, както и за всеки друг, здравето е много важно, но смятам, че ние сме професионално изкривени и с доста, понякога прекалено, висок праг на търпимост. Не се сещам за артист, който да си е взел болничен заради настинка. Трябва нещо наистина сериозно да се случва с мен, за да си призная „Не, не мога да играя!“ и да отменя представление. Засега не се е случвало и не си го пожелавам.

Запиши се за преглед при уролог на телефон: 02/403 4000.
Инициативата “НЕ ИГНОРИРАЙ ТОВА ПОД НОСА” и болница Токуда даряват 20 безплатни прегледа.

Гардероб: Сако Tommy Hilfiger Tailored и Пуловер Tom Tailor Denim

Доц.д-р Давидов

Доц.д-р Калоян Давидов е началник на отделението по Урология в Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда и е от водещите специалисти по ендоурология в България. Завършил е медицина през 1994 г. в Медицински университет – София, а през 2000 г. придобива специалност „Урология”.

Тервел Пулев

Всички знаем колко силен е Тервел Пулев, защото го е доказвал много пъти. Има медали от европейски шампионати и от Олимпийските игри през 2012 година. Но какъв е мъжът под боксовите ръкавици и каменния поглед?


Графа

Влади влиза с китара. Тананика си нещо и докато чака фотографът да си подреди кадъра, неволно запява малко. Като че ли не издържа около него да е тихо. Изглежда много съсредоточен, но в нещо негово си. Ако го попитаме какво е, сигурно ще се притесни да го каже, но с удоволствие би го изпял.

Боян Йорданов

Боян е от онези хора, които не говорят излишно, и като че ли никога не казват неща, за които после ще съжаляват. Няма да се съгласи с вас само за да млъкнете, напротив. Ще ви изслуша, но и ще ви каже какво мисли право в очите. Той е от добрите, но очаква и ние да сме такива.

Чавдар Костов

Тихо и тайно усмихнато момче, което само за няколко минути може да накара всички около себе си да се смеят - това е Чавдар Костов. Трудно е да не го забележите с неговите близо два метра височина и внушителна брада.

Ненчо Балабанов

Виждали сме, а и сме чували, актьора Ненчо Балабанов в какви ли не роли, като най-скорошната е тази на Христо в сериала All inclusive. Но ако все пак не го познавате, можем да го опишем с няколко думи - усмихнат, привличащ вниманието и постоянно преобличащ се в различни образи човек.